Трифазната система с променлив ток е получила широко разпространение в целия свят поради факта, че осигурява най-ефективното предаване на електрическа енергия и позволява използването на надеждни и прости асинхронни електродвигатели.[br]Най-простият трифазен генератор на ток се различава от еднофазния генератор на ток по това, че неговият статор съдържа три отделни намотки (фазни намотки), чиито оси са изместени една спрямо друга под ъгъл от 120°. Всяка от намотките на трифазен генератор, заедно с външната верига, свързана с нея, обикновено се нарича фаза. Според държавния стандарт, фазите се обозначават с буквите A, B и C.[br][br]Роторът на генератора е постоянен магнит или електромагнит, който се върти от някакъв първичен двигател с определена скорост. Когато роторът се върти, в трифазните статорни намотки се индуцират синусоидални електродвижещи сили. д.с. еA, еB и еC имат еднаква честота и еднаква амплитуда. Но тъй като магнитното поле на въртящия се ротор не пресича тези намотки едновременно, тогава e. д.с. eA, eB и eC ще бъдат изместени във фаза едно спрямо друго с 1/3 от периода, което съответства на ъгъл от =120°. Такава система от три фази, например. д.с. се нарича симетричен. Неговата особеност е, че сумата от e. д.с. на всичките три фази във всеки даден момент е равно на нула:[br][br]ea + eb + ec = 0[br][br]Всяка от фазовите намотки на трифазен генератор на ток е независим източник на електрическа енергия и към нея може да бъде свързан собствен приемник. В този случай резултатът е несвързана трифазна система, която изисква шест проводника за предаване на електрическа енергия. На практика такива системи не се използват. Обикновено фазовите намотки на трифазни генератори и трансформатори и приемници на електрическа енергия са свързани по схемата „звезда“ или „триъгълник“.[br][br]